В България можем да открием 17 различни вида змии, принадлежащи към 6 семейства, което позиционира страната сред водещите в Европа по разнообразие на тези видове. Но отровните змии в България са само 5 вида.
Кои са отровните змии в България?
На територията на България се намират 5 вида змии, способни да използват отрова. От тях два вида представляват относителна опасност за човека - това са пепелянката и усойницата.
Всички змии, обитаващи в България, са под защита и включени в различни категории на Закона за биологичното разнообразие.
Пепелянка
Източник снимка: https://www.flickr.com/photos/30142279@N07/34158739123
Vipera ammodytes, известна като пепелянка, принадлежи към семейство Viperidae. Този вид змия се среща на Балканите и в някои части на Близкия изток. Тя е призната за една от най-опасните змии в Европа поради дългите си кътници, които могат да достигнат до 13 mm, и сравнително силната си отрова.
Обикновено пепелянката достига дължина 50-70 см, като доста рядко се случва да надхвърли 100 см.
Този вид е широко разпространен в цяла България, като обитава райони до 1450 м надморска височина. Отсъства обаче от някои високи равнини в западната част на страната, въпреки че може да се срещне по прилежащите планински склонове. В България са разпространени два подвида: V. a. ammodytes в северозападната част на страната и V. a. meridionalis в останалата част на страната.
Отровата на пепелянката, срещаща се в България, не се счита за особено токсична. Тя се нарежда на второ място по токсичност в сравнение с другите видове усойници и има склонност да впръсква по-голямо количество отрова. Дори без лечение с противоотрова симптомите обикновено не са тежки и обикновено отшумяват в рамките на ден-два. Въпреки това ухапванията от пепелянки могат да бъдат опасни за деца или възрастни с влошено здраве.
Усойница
Източник снимка: Adder. (2023, November 6). In Wikipedia. https://en.wikipedia.org/wiki/Adder
Змията Vipera berus, известна като усойница, има най-широкия географски ареал от всички отровни змии в Европа, който се простира от Западна Европа до Далечния изток и от Средиземноморието до Полярния кръг. Тя е едно от най-приспособените към студения климат влечуги в света.
Ухапванията от усойници са сравнително чести и засягат както хора, така и домашни животни. Само в Швеция годишно се съобщава за приблизително 1300 случая, като в около 12 % от тях се налага болнично лечение.
Въпреки че отровата на усойницата е силно действаща, рискът от смъртен изход от ухапването ѝ е нисък, най-вече защото тя впръсква минимално количество отрова (10-18 mg при змии с дължина 48-62 cm). От 1876 г. насам са документирани само 14 смъртни случая, като последният е на петгодишно дете през 1975 г.
Максималната дължина на усойницата варира в зависимост от региона. В Швеция най-големите регистрирани екземпляри достигат до 104 cm.
На Балканския полуостров усойницата се смята за реликтен вид, който се среща в изолирани райони, предимно в планински райони, достигащи до 2700 м надморска височина (особено в планината Мусала). Макар че до началото на ХХ в. е била наблюдавана в някои от старите влажни гори в равнините, сегашното ѝ разпространение в България включва Стара планина (от района на Чупрене до Карнобат), Витоша, Рила, Пирин, Осоговската планина, по-високите части на Родопите, централната част на Средна гора и Люлин.
Котешка змия
Котешка змия. (2020, March 11). In Wikipedia. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0...
Запознайте се с котешката змия, научно известна като Telescopus fallax. Тази фасцинираща змия принадлежи към семейство Colubridae и се среща в чаровните райони на Югоизточна Европа и Близкия Изток. Обикновено тези змии достигат дължина от около 70-80 см, въпреки че някои изключителни индивиди могат да достигнат до впечатляващите 110 см.
В България се среща в най-топлите южни части на Югозападна България, особено в Санданско-Петричката долина. Тук тя обитава каменистите склонове, както голи, така и украсени с храсти. Сред тези местообитания, вулканичният хълм Кожух се откроява като особено предпочитано място.
Въпреки това, котешката змия не е просто обикновена рептилия; тя заема специално място в Червената книга на България поради своята рядкост. Освен това, тя се ползва със защита по приложение II на Бернската конвенция, което подчертава нейната важна роля в местната екосистема. Улавянето на едно от тези великолепни създания се счита за сериозно престъпление срещу самата природа.
Вдлъбнаточел смок
Вдлъбнаточел смок. (2023, October 6). In Wikipedia. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B4%D0%BB%D1%8A%D0%B1%D0%BD%D0%B0...
Вдлъбнаточелият смок (Malpolon monspessulanus) е едра змия от семейство Смокообразни (Colubridae). Тази голяма змия принадлежи към семейство Colubridae и се може да достигне впечатляващата дължина до 2 метра, като най-дългият записан екземпляр намиран в България достига 157 см.
В България тази змия се ползва със законова защита съгласно Закона за биологичното разнообразие и е допълнително защитена от разпоредбите на приложение III на Бернската конвенция.
Въпреки своята отровна природа, тя не е опасна за човека. Всъщност, съществуват само няколко документирани случая на отравяне, които обикновено се случват, когато някой случайно вкара пръста си в устата на змията. Отровата, въпреки че присъства, е относително слаба, а задните зъби на змията намаляват вероятността от инжектиране на отрова.
Степна усойница
Степна усойница. (2022, December 19). In Wikipedia. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%BD%D0%B0_%D1%8...
Запознайте се със степната усойница - впечатляващ член на семейство Viperidae.
Въпреки че притежава отрова, не са регистрирани случаи на човешки смъртности в резултат на нейните ухапвания и тя не е опасна за човека.
В България са документирани само четири наблюдения на тази тайнствена змия. Две са били забелязани на платото край Шумен, близо до село Вердикал през 1927 г., а другите близо до манастира Свети Крал над Княжево през 1934 г. За съжаление, видът вече се счита за изчезнал от границите на страната.
Обикновено степната усойница достига дължина около 55 см, въпреки че са докладвани по-дълги екземпляри, достигащи до 80 см. Отличителни белези включват тесна и вълнообразна дорзална лента, трапецовиден напречен разрез и по-малки, по-ниско разположени ноздри, което я отличава от обикновената усойница (Vipera berus).
Коя е най-отровната змия в българия?
Най-отровната змия в България е Пепелянката. Тя не е само най-тровната в страната, но и в Европа.
Змии в Червената книга на България
- Турска боа
- пъстър смок
- аспида - Известна още като Каменарка, в България са открити само два езкемпляра. Един женски през 1933 и мъжки, за който не е отбелязана дата на намиране. Нейната отрова е по-силна от тази на пепелянката
- ивичест смок
- леопардов смок
- жълтокоремник (змиегущер)
- котешка змия
Източници:
http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/
